ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Релефът на община Чипровци е силно хълмист. Преобладават склонови форми с различен наклон, поради което се наблюдава и различна степен на ерозия на почвите. Близо 400 дка са ерозиралите площи в общината. В Чипровската планина се намират най-високите върхове на западна Стара планина: връх “Миджур” – 2168 метра, връх “Мартинова чука” – 2011 метра, връх “Голяма чука” – 1967 метра, връх “Копрен” – 1964 метра, връх “Три чуки” – 1938 метра и връх “Вража глава” – 1936 метра. Едно дълго и важно разклонение на Чипровската планина е Язова планина. Тя започва североизточно от връх “Миджур” и западно от връх “Мартинова чука” и завършва малко след връх “Кулата”, в чието подножие е разположен Чипровският манастир “Св. Иван Рилски”. Чипровската планина е изградена от палеозойски кристални скали и гранити, кредни варовици, мергели и конгломерати от антиклиорин. Стръмни са северните и североизточни склонове на планината, разчленени от притоците на река “Огоста”. Стъпаловидни са югоизточните и южните й склонове, по които има естествени пасища, от които осем са благоприятстващи развитието на пасищното животновъдство (козарство, овчарство) и отглеждането на билки и диворастящи плодове (малини, къпини, ягоди, боровинки и др.) По южните склонове на Широка планина (Предбалкана) има удобни площи за развитието на овощарство и картофопроизводство. Предбалканът е прорязан от много на брой долове и дерета, в които текат бистри потоци. В долинното разширение на река Превалска има добри възможности не само за развитието на овощарството (и по-точно в селата Превала, Горна Лука, Челюстница и Белимел), но и на растениевъдството. От животновъдството, тук има възможност да се отглеждат крави, овце, кози, свине и птици. Природна даденост за релефа на региона е пещерата “Мишин камък”, намираща се до село Горна Лука. Истински забележителности за човешкото око в тази пещера са: “Камбаната”, “Арфата”, “Воденичката”, “Колонната зала”, “Балконът” и “Посетителите”. Всичко това природата през вековете е изваяла от сталактити и сталагмити по един неповторим начин. Пещерата “Мишин камък” е обявена за защитена територия. Има и още една малка пещера, в местността “Печ” на село Горна Лука, която е известна с езерцата си. В миналото всяка година на 22 март – Младенци, хората от селото са я посещавали, за да пият от езерцата вода за здраве и за да си измият лицето за плодородие и против уроки.

КЛИМАТ И ВОДИ

Климатът в общината е умереноконтинентален с леко планинско влияние. Средната януарска температура е от -1° до 0°С, а средната юлска температура е 20°С. Средната годишна температура в общината е 9,7°С.

Пролетта е сравнително кратка и наситена с обилни валежи. Лятото е горещо и на много места валежите са недостатъчни. Първите есенни мразове падат между 24 и 26 октомври. Разпределението на валежите през годината е неравномерно. Главният максимум на месечната валежна сума е през месеците май-юни, а главният минимум на месечната валежна сума е през месеците януари и февруари. Според един от големите изследователи на монтанския край - Стоян Марков: “Котловинния облик на общините по поречието на река Огоста е причина за поява през зимата на “температурна инверсия”, явление, което не се наблюдава на други места в Северозападна България”. Инверсията се разпространява от север, сковава водите в лед, земята се вледенява и пада ниска мъгла, която стои до обяд. Климатът в община Чипровци е здравословен и позволява да се развива туризъм и курортно дело през всеки сезон на годината, но най-благоприятни за туризъм и пътуване са пролетта, лятото и есента. Главните водни артерии, които преминават през община Чипровци са реките Огоста и Превалска, чиито води пълнят язовир Огоста – стратегически важен източник за областта. Съществуват още и къси, и малки рекички (общо 38 за община Чипровци), наричани дерета, които се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете или валят по-големи количества поройни дъждове. В непосредствена близост до тях, в овразите и долищата има множество извори, които населението отдавна познава и използва. На територията на общината няма минерални извори. Слабо изключение прави водата на Шарената чешма в Чипровци, която съществува от много години. В нея има съдържание на калциеви и флуорни съединения и с успех би могла да се използва за лекуване на заболявания на стомаха, черния дроб и жлъчката. Все още слабо се използуват водите на язовир “Мартиново”, на Чипровска Огоста и на Мартиновска Огоста. Засега водите на реките се използват изключително за напояване, някъде и за риболов, а също така и за добив на електроенергия във местните ВЕЦ.

БИОРАЗНООБРАЗИЕ

В района на община Чипровци се срещат приблизително 1250 вида растения. В този брой не се включват културните растения и плевелите, а само онези, които са се “заселили” тук по силата на природните закони. Естествената флора на района се е запазила почти навсякъде с изключение на някои местности в селата Мартиново, Чипровци и Белимел. Дивите растения в района включват 20 дървесни вида, 14 вида храсти и над 100 вида треви от общо 58 семейства. По склоновете на Балкана и Предбалкана растат голям брой билки: жълт кантарион, здравец, кокиче, десетки багрилни растения като брош, сърпек, вратига, смрадлика, кисел трън и др. Горските ресурси на общината са представени предимно от широколистните гори: дъб, бук, габър, ясен и липа. Разпространени са също: цера, полския клен, мъждряна и хвойната. Край реките Огоста и Превалска се срещат бяла върба и бяла топола. В резултат на залесяването, провеждано систематично през последните 50-60 години в района има бял, черен бор, сребрист бор и ела. Сега в община Чипровци са маркирани и запазени 5 многовековни защитени дървета: цер на 300 години в с. Железна, зимен дъб на 300 години в с. Бели мел, дървото Благун на 250 години в с. Белимел, летен дъб на 150 години в с. Челюстница и цер на 150 години в с. Челюстница.

Има разнообразен животински свят:

Земноводни – дъждовник, гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба.
Влечуги – жълтоуха водна змия, усойница, медянка.
Бозайници – лисица, вълк, белка, златка, норка, дива котка, катерица.
Птици – регистрирани са 68 вида, глухар, черен лешояд, бухал, скален орел, кълвач, дрозд, ястреб, керкенез, чучулига, пъдпъдък, орехче и други.

Защитени територии

Към момента територията на Западна Стара планина почти изцяло е обхваната от две припокриващи се защитени зони от Натура 2000 – по Директивата за птиците (147 000 ха) и по Директивата за местообитанията (220 000 ха). По билото на планината минава границата със Сърбия, където е обявен природен парк „Стара планина”.

- Копрен – Равно буче – Калиманица – Деяница.

Намира се в землищата на град Чипровци и село Копиловци и обединява четири местности в Копиловския дял на Западна Стара планина. В защитената местност се намират водопадите Дуршин водопад и Водния скок, които са обявени за природни забележителности. Защитената местност е обявена на 30 ноември 1973 г. с цел „опазване на характерен ландшафт“ и има площ от 536,4 хектара.

- Резерват „Чупрене“ - един от големите биосферни резервати в Република България. Обявен е за резерват с обща площ 1451,99 хектара със Заповед No.358 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 09.02.1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Той е разположен по билото и североизточните склоново на Чипровската планина, Западна Стара планина. Разположен е в землището на село Чупрене, което е край Чупренска река. Горските насаждения заемат близо 90% от територията на резервата.

Част от горите са смърчово-елови и буково-смърчово-елови. Най-големи са насажденията от смърч, който образува гори с възраст над 1 век. Те имат важно значение за изучаване на смърчовите гори в България. Срещат се шестил, обикновен явор, трепетлика, планинска елша, планински явор и черен бъз.

Има разнообразен животински свят.

От земноводните се срещат: дъждовник, гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба. От влечугите: жълтоуха водна змия, усойница, медянка. От бозайниците: лисица, вълк, белка, златка, норка, дива котка, катерица.

Регистрирани са 68 вида птици. Сред тях са глухар, черен лешояд, бухал, скален орел, кълвач, дрозд, ястреб, керкенез, чучулига, пъдпъдък, орехче и други.

„Чупрене“ е единственият български резерват, постоянно обитаван от вълци.